Не искам цялата 2016 да минава като предизборна кампания
Борислав Зюмбюлев: Г-н Президент, започва последната година от мандата ви, ще се кандидатирате ли отново? Има спекулации, че сте събрали екипа си и сте им казали да си търсят навреме работа. В четвъртък и вашият вицепрезидент Маргарита Попова направи намеци, че и тя би могла да се кандидатира. Какво е вашето решение?
Росен Плевнелиев: Събирам често екипа си. Това, което чуват от мен, е работа, работа, работа. Има много смислена и неотложна работа за вършене в държавата. 2016 г. е решителна за важни реформи. Вярвам, че 2016 г. не бива да е годината, през която да се занимаваме само с президентските избори. Затова казвам ясно - до лятото на 2016 г. няма да чуете от мен дали ще се кандидатирам за втори мандат. И това е не защото нямам ясна позиция, а защото не искам да се измести големият дебат в обществото днес. А той не е за президентските кандидатури. Той е за справедливостта. Когато дойде времето, ще изляза пред народа и ще кажа ясно какви са моите аргументи, защо вземам това решение.
Борислав Зюмбюлев: Кога ще е това лято?
Росен Плевнелиев: Казвам нарочно лятото, за да има достатъчно време, за да се фокусираме върху важните теми в държавата. Първо работата и резултатите, след това и намеренията. (Спомнете си, че и на предишните президентски избори през 2011 г. кандидатурите бяха обявени в периода юни -септември. И това е правилното политическо поведение.) Избрани сме от народа не да сме постоянно в кампания, а за да постигаме резултати.
Борислав Зюмбюлев: Казвате, че главната тема е справедливостта, тоест говорите за съдебната реформа. Наложи ви се едва ли не лично да спасявате съдебната реформа, след като бившият министър Христо Иванов, който очевидно бе ваша квота в правителството, подаде оставка и се наложи да пратите човек от вашия екип - Екатерина Захариева, за министър на правосъдието.
Росен Плевнелиев: Чувам какво иска народът. 94% от българските граждани казват, че тази система не гарантира справедливост към момента. Повече от ясно е, че днес всички политици - включително и правителството, и Народното събрание, са опрени до стената по голямата тема за справедливостта. Обществото казва, че няма справедливост и по тази тема трябва да се работи с приоритет преди всички останали. Необходима е съдебна реформа, необходимо е да се върне доверието на гражданите в институциите. Това означава всички заедно - НС, правителството, магистратите, в честен и принципен дебат да стигнем до най-добрите решения.
Беше зададена посоката с изготвената Концепция за продължаване на реформата в съдебната система, с която се гордея, защото тя бе направена от второто назначено от мен служебно правителство с министър на правосъдието Христо Иванов. Безспорно смел и компетентен министър, който взе своето отговорно решение, когато гласуването в Народното събрание се размина с неговата лична оценка по конституционните промени. Въпреки това съм длъжен да заявя, че конституционните промени са стъпка в правилната посока. Можеха да бъдат и по-смели, но те ни дават възможност да вървим напред. Затова 2016 г. и по-точно периодът до лятото са най-важни за решителни действия по съдебната реформа. Съдебната реформа не може да бъде отлагана повече, необходими са смели и принципни действия. Правителството трябва да поеме своя ясен ангажимент, сигурен съм, че новият министър ще действа професионално. Много пъти тя е показвала с действията си, че знае и може. Но само в режим на широко обществено съгласие и институционален диалог ще направим решителните стъпки напред. Предстои да бъде внесен пакет от няколко законопроекта, всеки един от тях е решаващ. Проблемите с кариерното израстване на магистратите, със случайното разпределение на делата могат да бъдат решени с промените в Закона за съдебната власт. Належащата реформа в българската прокуратура не може да остане встрани от реформите в българската съдебна власт, процесуалните закони, както и един много силен антикорупционен закон. Въвеждането на елементи на електронно правосъдие, пълна отчетност, публичност на обществените поръчки. Ясни аргументи и принципи на кариерното израстване на магистратите. Времето на политическите декларации отдавна отмина Времето на чуденето трябва да приключи. Ясно е къде са проблемите в съдебната власт, трябва да се действа. Апелирам за честен и принципен дебат във ВСС, за да няма изненадващи и необясними действия.
Борислав Зюмбюлев: Целият дебат около съдебната система се сведе до един човек повече или по-малко в прокурорската камара. Съгласете се, това не може да бъде основен и непреодолим проблем в съдебната реформа, някаква национална кауза, от която зависи всичко. Сега новият проблем е препратил ли е Бойко Борисов есемес до Лозан Панов. Може ли това изобщо да бъде тема в дневния ред на съдебната реформа? Истинската съдебна реформа е това, което се случи във Враца, да не се случва - посред нощ граждани да протестират пред съдебната палата.
Росен Плевнелиев: Абсолютно така е. Хората очакват магистратите да отсъждат по съвест, ръководейки се единствено от закона. Хората очакват решенията в съдебната система да бъдат публични , обосновани, а не под масата и в последната минута. Смятам, че скандалите, които ни затрупват, ни отклоняват от правия път, но и ни показват грешките, от които трябва да се поучим.
Очаквам задълбочени и честни дебати по Закона за съдебната власт, там е началото на реформата в българското правораздаване. Реформата тепърва предстои.
Борислав Зюмбюлев: Как оценявате предайте години на вашия мандат? Вече май е време за равносметка.
Росен Плевнелиев: Безспорно труден мандат във време на извънредна нестабилност. През този мандат трябваше да съставя две служебни правителства в резултат на невиждано досега политическо противопоставяне, което доведе до смяната на пет правителства и три парламента в рамките на 2 години.
Двете служебни правителства се справиха достойно със задачите си Мандатът протича във време на международна нестабилност, сблъсък на глобални и регионални сили и рекорден брой кризи по света. Рекорден брой терористични заплахи, рекорден брой мигранти и терористични актове. Включително комбинация от много на брой и най-различни по естество кризи, които взаимодействат помежду си и правят средата още по-непредсказуема. Успях да държа здраво посоката на европейската интеграция на България и смятам, че това е едно достойно действие. Въпреки кризите и мигрантската вълна ние успяхме да опазим границата на България и на Европейския съюз и да се отнесем достойно към нашата мисия - от една страна, да спазваме човешките права, от друга гледна точка, да пазим ефективно границите си и сигурността на нацията. Зададох нови приоритети в българската енергетика - енергийната либерализация, енергийната ефективност и енергийната диверсификация, както и премахване на зависимостта от една тръба и енергийни монополи.
Днес стигаме много далече. Енергийната либерализация ще се случи, а семействата и компаниите ще могат свободно да избират своите доставчици. Енергийната диверсификация напредна с бързи темпове. Включително разработваме собствени източници на газ, което повишава степента на сигурност в икономиката. През 2015 г. бе постигната стабилизация във вътрешнополитически план. Това даде възможност да се постави фокус върху модернизацията и реформирането на важни сектори. Годината бе добра за икономиката на България. Всички показатели растат: 2,8% ръст на икономиката, 12% ръст на експорта, 40% ръст на чуждестранните инвестиции. Дефицитът намаля чувствително до 2,6% от БВП. Безработицата падна до най-ниското си ниво от 2009 г. насам.
През годината България записа най-добрия резултат в усвояването на евро-фондовете и е втора по скорост на усвояване за годината. Постигнатата обща успеваемостот96% за първия програмен период е безспорен и голям успех за страната и правителството.
Модернизацията на страната и на базисната инфраструктура няма алтернатива. Общо 350 км магистрали бяха построени от 2009 г. досега.
Софийското метро като голям и стратегически проект за страната също се разви с бурни темпове. През миналата година в експлоатация влезе и Заводът за преработка на отпадъци в София, който е най-модерното подобно съоръжение на Балканите. Бяха построени десетки нови пречиствателни станции, ремонтираха се хиляди училища, градски паркове, публични площи, обновиха се хиляди километри пътища, модернизират се транс-европейски пътни и железопътни коридори, минаващи през страната. България беше обявена за най-добра европейска аутсорсинг дестинация, като отвориха врати и първите сгради на „София тех парк", първият научно-технологичен парк в България и на Балканите, зад който обединени застанаха страната ни, регионът и Европа. Зададох посоката за дългосрочно планиране в държавата. Гордея се, че още през 2012 г. постигнахме пълно съгласие по Националната програма за развитие „България 2020". Радвам се, че вече пето правителство работи по този национален план. А съвсем наскоро в рамките на една нова моя инициатива - „Младежка визия за България", стартирахме и обсъждането на приоритетите до 2030 г.
Гордея се, че като президент помогнах за засилването на пряката демокрация в България - дотук в моя мандат се проведоха единствените два референдума за годините на прехода. Референдумът за въвеждане на електронното гласуване показа, че това е правилната посока и хората искат да бъдат чути. Убеден съм, че пряката демокрация в България може да обогати нашата демокрация и ни прави по-силни като гражданско общество.
Водя балансирана и принципна външна политика. България получи много сериозно признание за това и днес е част от решението, а не от проблемите. Както на Балканите, така и в Европа и на световната сцена. България е уважавана заради своята балансирана и отговорна позиция. Като държавен глава не мълчах, защото вярвам, че демократите не бива да бъдат демократи само по принципи, само на думи. Когато си демократ и когато виждаш, че демокрацията е под угроза, когато виждаш, че националният интерес е застрашен -говориш. Тук, разбира се, оставям на отговорните медии сами да преценят, но много често имаше ситуации в моя мандат, в които аз бях от малкото, които говорят и имат позиция. Вижте украинската криза, която е символ на разрушаването на правилата на международния правов ред. Поставям най-елементарния въпрос. Днес ще чуете от много политици, че са за защита на националния интерес. Нима най-висшият национален интерес не е да има мир? За да има мир, трябва да има правила и те да се спазват от всички. И тогава, когато една глобална сила нарушава правилата на международния правов ред и когато окупира нечия чужда територия, защо мълчите? Нима не съзнавате, че националният интерес изисква опазването на суверенитета и териториалната цялост на всяка държава, включително и България?
България трябва да си отвори очите за рисковете през XXI век и да пази националния интерес. Трябва да изградим способности за защита от кибератаки чрез ефективна интеграция с партньорите ни, защото независимо дали става дума за терористична атака, или миграционната криза, дали става въпрос за противопоставянето по оста велики сили - регионални сили, става въпрос за очевидната за всички нас дестабилизация, която тече в Европа. Ако искаме да защитим националния интерес, трябва да имаме способности и ясна позиция.
Борислав Зюмбюлев: Ястреб ли сте, г-н Плевнелиев?
Росен Плевнелиев: Не разбирам защо, преди да сложим етикетите, не чуваме аргументите. Както вече казах, мълчейки, когато се нарушава международното право, викаме вълка в кошарата. Ще посоча няколко аргумента и заедно с вас да по-разсъждаваме дали съм ястреб. Дали има риск за мира в Европа? Мирът след Втората световна война се базира на принципите на невъзвратимост на границите. На суверенното право на нациите да вземат своите решения. Мирът в Европа се базира на правила, които важаха и които се спазваха до момента, в който по най-грубия начин бяха нарушени. И като държавен глава, който работи за мир, аз съм длъжен да имам позиция и да я отстоявам. Има риск за България днес, когато много политици говорят за сблъсък между Турция и Русия и, видите ли, ние всички трябва да намерим странен, почти невъзможен баланс в сблъсъка на тези сили. Ако политиците в България мислят така, да, има много голям риск. Защо политиците в България търсят този абсолютно неразбираем, невъзможен и безсмислен баланс, вместо да си кажат, че ние имаме семейство? Че България е защитена в рамките на своето семейство. Че ние сме част от най-силния отбранителен съюз, съюз на демократични държави, ние сме част от най-голямата икономика, част от най-голямата територия на демокрация, човешки права и свободи на света, която е Европейският съюз. Националният интерес на България изисква да бъдем активни в НАТО и ЕС, защото това са съюзи за отбрана и мир, за човешки права и свободи. Ако се държим така. риск няма. Но когато се допуска политически партии в България да обслужват чужди интереси, да размахват много често чужди знамена на собствените си партийни митинги, да, това е криворазбрана политика, която повишава рисковете в държавата. Има риск, когато се извършват кибератаки и за това не се говори, има риск, когато нашата отбрана е оставена в продължение на 25 години да зависи от един и същ производител на военни технологии, който не е член на нашия отбранителен съюз. Нещо повече, в най-новата му доктрина пише, че НАТО е враг. Вие ще прецените дали съм ястреб, или не, но когато виждам рисковете, аз ги посочвам и действам. Ако трябва да бъда наречен ястреб за това, че говоря, а не се снишавам, нека да бъде така.
Борислав Зюмбюлев: Като заговорихме за Турция и Русия, някои интерпретираха случващото се в ДПС като сблъсък между тези глобални сили на наша територия. Изобщо какво мислите за текущата политическа ситуация? Почти всички партии са под някакво вътрешно напрежение.
Росен Плевнелиев: Виждам напрежението в политическите партии, виждам ситуацията, в която се намира Народното събрание, и чувам народа си. Ще го кажа много ясно. Не вярвам, че българският народ иска избори днес и на всяка цена. Народът очаква от нас работа и резултати, реформи, подобряване на живота, а не отново политически сблъсъци, много често безсмислени. Народът очаква от всички нас, че сме научили уроците си от двете години извънредна нестабилност и безпринципно политическо противопоставяне. Трябва да покажем, че многопартийната демокрация, въпреки нейната пъстрота и разнородност, действа и постига резултати. Вижте колко прекрасно би било, ако всички партии днес в Народното събрание, вместо да произвеждат скандали и безпринципно противопоставяне и да тръгват веднага на избори, когато на някого нещо не му изнася, седнат и отговорно постигнат съществен напредък по пет неща през 2016 година. Независимо че са леви, десни или споделят други идеологии, нима всеки един от тях не може да добави стойност, за да има работеща реформа в българското правораздаване? Могат и трябва. Моят апел към Народното събрание въпреки цялата разпокъсаност и слабост, която всички виждаме, е да работят по смислените национални приоритети. Нека обогатим българската демокрация, като покажем, че и най-пъстрото Народно събрание може да взема отговорни и правилни решения. Нека повярваме, че можем да се обединим. Гордея се, че инициативата „Българската Коледа" доказва, че надграждането е възможно. Тя бе започната от друг президент, но продължава успешно и при мен. Обединяването около „Българската Коледа" е доказателство, че по-често трябва да говорим за националния идеал, за плана на нацията.
Аз категорично се противопоставям на всички, които ни заливат всекидневно от всички възможни трибуни и медии с това, че България няма план, няма посока и не знаем накъде сме тръгнали, че нямаме идеал и ценности. Това категорично не е вярно. Ние, българите, си имаме и идеал, и цел, и посока. Апелирам към политиците да осъзнаят това. Не смятам, че някой би отрекъл великото дело на българските революционери и будители и на Апостола на свободата. Националната ни цел е дефинирана много точно от Васил Левски - трябва да постигнем чиста и свята република. Съвременният прочит на това е да изградим -демокрация от европейски тип и социално отговорна, а не олигархична икономика. Трябва да продължим по пътя на Апостола и да бъдем равни на другите европейски народи. И както той казва - зависи от всеки един от нас.
Един въпрос много ме вълнува - борбата с олигархията и за социално отговорната държава - това е част от чистата и свята република на Левски. Няма как да има социално отговорна икономика, докато има олигарси, които изяждат и без това ограничения ресурс на държавата. Нека да водим дебат кой от българските политици как допринесе в битката с олигархията.
Борислав Зюмбюлев: Как да повалим олигархията?
Росен Плевнелиев: Аз тука мога скромно да заявя какво съм направил по този въпрос. Спомнете си магистрала „Тракия" - тя беше договорена през 2003 г. в една скандална сделка, която стигна до Европа и беше прекратена няколко години по-късно. Тя беше и засекретена. Като министър на регионалното развитие едно от първите неща, които направих, е да сложа на сайта на министерството договора за магистрала „Тракия“: строителна себестойност - 810 млн. евро, лихви по финансиране на проекта за 27 години - 570 млн. евро. Като съберете само тези две позиции, са над 1,3 млрд. евро. Добавете, че щеше да има бариери, хората щяха да си плащат за всеки километър. Сега има ли я тази магистрала? Има я. За колко пари беше договорена - за 250 млн. евро. Можем ли да направим разликата между 1,3 млрд. евро и 250 млн. евро? Нека не забравяме, че от тези 250 млн. евро 85% бяха платени от европейските фондове. Магистрала „Тракия" щеше да струва на българските данъкоплатци в стария вариант, който аз наричам олигархичен, 1,3 млрд. евро, сега струва 15% от 250 млн. евро, което е по-малко от 50 млн. Ето ви цената на прозрачността.
Какво още направих като министър, за да преборя олигархията? Поканих световния лидер по прозрачност -„Трансперънси интернешънъл“, да наблюдава търга за магистрала „Тракия“. Прозрачността се изплаща, тя е враг №1 на олигархията. Само от тази магистрала бе икономисан 1 млрд. евро на българските граждани.
Втори пример - банка КТБ. Години наред всички политици в България говориха за тази олигархична банка, но държаха държавните пари в нея. Дойде смелото служебно правителство на Марин Райков. С елементарните въведени правила за диверсификация на риска в управлението на парите на държавните предприятия и след фалита на КТБ днес гордо мога да заявя, че служебното правителство на Марин Райков води битка с олигархията и спаси на българския народ 1 млрд. лв. Как можем да сметнем тази сума - много просто. Държавните пари преди първото служебно правителство в тази банка бяха около 1,4 млрд. лева. След решението на кабинета на Марин Райков към датата на фалита на банка КТБ държавните пари в тази банка са по-малко с 1 млрд. Тоест 1 млрд. е спасен. Народна пара!
В крайна сметка дали става въпрос за казуса „Марковска", дали става въпрос за избирането на медиен олигарх за председател на ДАНС, аз бях сам, но имах смелостта да говоря за тези актове на задкулисие. Времето е критично, време е за действия. Не е време за декларации. Зависи от всички нас да изковем нашето бъдеще.