Росен Плевнелиев
Президент на Република България
2012 – 2017
Росен Плевнелиев е четвъртият демократично избран президент на Република България.
Роден е на 14 май 1964 г. в гр. Гоце Делчев в семейство на учители. Завършва с пълно отличие Природо-математическата гимназия в гр. Благоевград и Техническия университет в гр. София с инженерна специалност „Изчислителна техника“. Заема първо място на националното състезание по програмиране през 1982 г.
В периода от 1990 до 2009 г. Плевнелиев е предприемач, мениджър на строителни проекти в България и Германия, основател и управител на редица компании и проекти в областта на строителството и недвижимите имоти. Реализира мащабни международни проекти, като Резиденшъл Парк София и Бизнес Парк София - първия и най-голям бизнес парк в Югоизточна Европа, в който се създават над 10 хил. работни места, отличен с награда „Сграда на годината“ и „ Инвеститор на годината“. Като един от водещите мениджъри в страната е ангажиран с активна обществена дейност - член на Борда на директорите на Американската търговска камара, член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, член на настоятелството на фондация „За нашите деца“.
Влиза в политиката през 2009 г. като министър на регионалното развитие и благоустройството. Въвежда нов подход при управлението на средствата от Европейския съюз. Стартира хиляди проекти за модернизация на българските региони. Изработва нова дългосрочна стратегия и план за пътно строителство в България. Ускорява строителството на магистрали, в резултат на което нови 350 км са построени само за няколко години, а първите три изцяло завършени магистрали влизат в експлоатация. Реализира първите пилотни проекти по енергийна ефективност, които прерастват в мащабна Национална програма за енергийно обновяване на българските домове, в която се включват милиони българи.
На проведените през ноември 2011 г. президентски избори е избран за президент на Република България.
Един безспорно много труден, но достоен и успешен мандат, по време на извънредна нестабилност в страната и по света. В международен аспект – рекорден брой конфликти, мигранти и терористични актове, многобройни и паралелно протичащи кризи в региона, ЕС и по света. Силно противопоставяне между ЕС/НАТО и Русия. Във вътрешнополитически план – изключително силно политическо противопоставяне, довело до три парламентарни кризи, ниско доверие в институциите и две мащабни протестни вълни в страната.
В мандата си Плевнелиев работи с пет правителства и три парламента. Особено критични са 2013 и 2014 г., когато само за две години, се сменят пет правителства и три парламента.
Плевнелиев е първият български президент, назначил две служебни правителства, и то в един мандат. Те внасят спокойствие в обществото и превеждат държавата успешно през кризите. В този труден мандат президентската институция е център на стабилност и гарант за приемственост.
Президентът Плевнелиев застава зад гражданите, като уважава протестите, организира и провежда граждански дебати, стартира инициатива „Диалог с гражданите“, създава обществени съвети към министерствата и широко представителен изборен борд. Първият български президент, публично свалил доверието си от правителството и мандатоносителя, след скандален акт на задкулисни зависимости. Първият български президент, отказал да присъства на клетвата на конституционен съдия, със съмнения за липса на интегритет и морал.
Президентът Плевнелиев въвежда пряката демокрация в страната и е първият български президент, инициирал референдум. В неговия мандат се провеждат първите три демократични референдума.
Въвежда дългосрочното планиране в държавата и постига пълно съгласие по Националната програма за развитие „България 2020“, стартира дебата за „България 2030“. Задава дългосрочни национали приоритети, като иновациите, електронното правителство, електронното гласуване, модернизацията, свързаността, дуалната система на образование, дългосрочното държавно планиране, енергийната ефективност, либерализация и диверсификация.
Президентът Плевнелиев създава първата иновационна екосистема и първият високотехнологичен парк в България и на Балканите – София Тех Парк. Плевнелиев е патрон на индустриите Информационни и комуникационни технологии, аутсорсинг и автомобилостроене, като в неговия мандат се създават над 70 000 нови работни места в тях. Води икономическа дипломация в действие, подкрепяйки иновативните и експортно-ориентирани български компании.
Президентът Плевнелиев задава свързаността, като национален и регионален приоритет. Поема ангажимент за първите три, изцяло завършени български магистрали, който е реализиран в неговия мандат. Изпълнява се мащабна програма за модернизация в страната. Строят се магистрали, пречиствателни станции, депа, софийското метро и хиляди други модернизационни проекти.
В началото на неговия мандат стотици хиляди българи протестират срещу енергийните монополи, а в края на мандата електроенергийният пазар е изцяло либерализиран. За първи път от 17 г. страната е изправена пред банкова криза, като Плевнелиев извежда на дневен ред въпроса за олигархичния модел в икономиката и срастването на бизнес, политика и медии. Въвежда правила за прозрачност в управлението на държавните пари. Задава електронното правителство, като стратегически приоритет и силна антиолигархична мярка.
Президентът Плевнелиев провежда последователна и категорична международна политика за активно и достойно членство на България в ЕС и НАТО. Плевнелиев е убеден европеец.
Заема принципна позиция в подкрепа на международния правов ред и срещу незаконното анексиране на Крим от Руската Федерация и инициираните от нея поредица замразени конфликти в региона. Първият български президент, който открито и системно се противопоставя на политиката, водена от президента на Русия. Плевнелиев е първият български президент, избран за личност на годината в друга държава - Украйна.
Заема активна позиция при преодоляване на рекордния брой кризи в ЕС. Първият български президент, поканен да бъде член на групата „Арайолуш“, на президенти с представителни функции от ЕС. Плевнелиев е домакин на срещата на групата през 2016 г., на която десет президенти търсят решения за бъдещето на ЕС, под негово ръководство.
Поема председателството на водещия политически формат на Балканите, Процеса за сътрудничеството в Югоизточна Европа, което е оценено като изключително успешно и позиционира България като лидер и незаобиколим фактор на Балканите. Президентът Плевнелиев е избран за личност на годината на Балканите през 2015 г.
Реализира изключително успешно председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Държи ключова реч пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, по въпросите на европейския и регионален дневен ред, като задава за приоритети на българското председателство – свързаността, правата на детето и намирането на общоевропейско решение за миграционния натиск.
Първият български държавен глава, представляващ пет години подред България в Общото събрание на ООН. От името на България изковава и подписва два световни договора с историческо значение - Глобалното споразумение за борба с климатичните промени до 2100 г. и Целите за устойчиво развитие на планетата до 2030 г.
Представлява България на три Срещи на върха на НАТО, където се приемат План за готовност за действие и се изграждат механизми за защита на България от заплахи от всякакъв вид.
Изнася ключова реч пред ЕП, която е посрещната с огромно одобрение в страната и по света. Първият български президент, поканен в президентския дебат на Мюнхенската световна конференция за сигурност.
Плевнелиев е международно най-активният досега български президент, осъществил 123 международни посещения, с рекорден брой участия в глобални и международни форуми и конференции.
Получава завидно международно признание, като е носител на най-висши държавни отличия на над двадесет държави и множество международни награди. В последната година от неговия мандат е отбелязан рекорд по брой посещения на чуждестранни държавни глави в България – 25.
Продължава и надгражда инициативи, стартирани от други президенти, като Българската коледа, Подкрепи една мечта, Наградата „Джон Атанасов“. Президентът Плевнелиев стартира нови инициативи, а именно Съвет на президентите, Месец на политическите консултации, Младежка визия за развитието на България, Ден на отворените врати и Диалог с гражданите.
Президентът Плевнелиев създава Съвета на президентите и Президентската библиотека в България.
Първият български президент, отказал да се кандидатира за втори мандат – публично с ясни аргументи. „Не държа да бъда силен, но много държа да бъда полезен президент.“
Първият български президент, който не назначи нито един агент на ДС за посланик или министър. Пледира за честна и обективна оценка на комунизма, като е първият държавен глава, отдал почит на жертвите на комунизма, посещавайки паметната плоча на датата за преклонение. В неговия мандат, досиетата на комунистическите тайни служби окончателно се предават на Комисията по досиетата и стават публично достъпни.
Първият български президент станал домакин на тържествена вечеря ифтар, обединявайки представителите на всички религиозни общности в страната.
Първият български президент, който трябваше да се справя с терористичен акт на родна земя, невиждана миграционна вълна, кибер атаки срещу българските институции и рекорден брой кризи в региона и Европа, включително тежко противопоставяне ЕС – Русия, с налагане на санкции.
Българите, където и да са те по света, са в центъра на неговата политика. Именно заради тях инициира национален референдум за въвеждане на електронното гласуване. Президентът Плевнелиев отваря вратите на президентството за младите хора. Около 300 стажанти участват на различни етапи в екипа на президента.
Президентът Плевнелиев не е член на политическа партия и остава независим докрай, като действа по съвест.
Изиграва решаваща роля, България да мине по един достоен начин през трудностите. В рамките на мандата, по време на трите парламентарни кризи, месеци наред, цялата власт е неговите ръце и държавата се крепи на него.
Избран за политик на годината в България през 2011 и 2012 г.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Федерална република Германия „Особена степен на Големия кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия“ за развитието на двустранните отношения.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Италианската република „Орден за заслуги пред Италианската република“ със степен „Кавалер на Големия кръст с лента“, за принос за развитието и задълбочаването на двустранните отношения между Италианската република и Република България.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Република Австрия „Голяма звезда на Почетния знак за заслуги“ за приноса си за развитието на двустранните отношения между Република България и Република Австрия.
Удостоен с най-високата степен на „Орден на Южния кръст“, за приноса си за развитието на приятелските отношения между Република България и Федеративна република Бразилия.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Република Полша - орден "Бял орел" за приноса на държавния глава за активния двустранен диалог и развитието на партньорството между Република България и Република Полша.
Удостоен с най-високото държавно отличие на Унгария „Голям Кръст на Унгарския Орден с огърлие и звезда със златисти лъчи“.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Румъния „Звездата на Румъния“, за приноса му за развитието на демокрацията, просперитета и регионалната сигурност, както и за насърчаването на сътрудничеството и приятелските отношения между България и Румъния.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Украйна орден „Княз Ярослав Мудрий“ I степен.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Словашката република орден „Двоен бял кръст“ - първа степен за приноса му в развитието на отношенията със Словашката република и за укрепване позициите на страната в международните отношения.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Република Гърция - орден “Голям кръст на Ордена на Спасителя”.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Република Кипър - ордена „Макарий III“, за принос за изграждане на отличните отношения между Република България и Република Кипър и за тяхното развитие и задълбочаване.
Удостоен с най-висшето държавно отличие на Република Словения - "Орден за изключителни заслуги" за приноса му за мирното, демократично и европейско развитие на държавите от региона и в знак на признателност за дейността му за задълбочаване на сътрудничеството между България и Словения.
Удостоен с най-висшето държавно отличие на Република Хърватия – орден "Великия орден на крал Томислав с лента и голяма звезда", за заслугите му за мирното и демократично развитие на региона и за създаването на дълбоки и всеобхватни двустранни отношения между двете държави.
Удостоен с най-високото държавно отличие на Черна гора Орден „Черна гора“ с лента за последователната подкрепа за приобщаването на страната към ЕС и НАТО.
Удостоен с най-високото държавно отличие на Молдова „Орден на Републиката“.
Удостоен с най-високото държавно отличие на Република Малта – орден „Почетен кавалер на Националния орден за заслуги“.
Удостоен е с най-високото държавно отличие „Орден на националния флаг“ на Република Албания за приноса си за развитието на приятелските отношения между народите на България и Албания.
Удостоен с най-високото отличие на Долна Австрия "Златният кръст със звезда на Почетния знак за заслуги към Федерална провинция Долна Австрия".
Удостоен с орден „Звезда към Кръста на св. Леополд на манастира Клостернойбург“ в Австрия.
Удостоен с „Орден на Сао Пауло“ за заслуги за развитие на индустрията в международен мащаб.
Носител на наградата „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа” за 2015 г., присъдена за изключителните му заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите.
Удостоен с наградата "Личност на годината" на Украйна за 2015 г. за своята обществена и политическа дейност в европейски и международен план.
Удостоен с голямата награда "Приятели на Израел" за 2016 г. за активната му и последователна подкрепа към еврейския народ и Държавата Израел и в знак на признателност към българския народ, спасил всички български граждани от еврейски произход по времето на Втората Световна Война.
Носител на международната награда „Низами Ганджеви“ за принос в областта на междукултурното разбирателство, толерантността и уважение към световното културно многообразие.
Удостоен с престижната награда “ERI prix” на Провинция Долна Австрия и Дунавския университет Кремс за заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите по пътя към обединена Европа.
Удостоен с Годишната награда за проевропейска политика в България за 2015 г., учредена от телевизия Европа.
Удостоен с наградата за специален принос в IT индустрията от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) за приноса му за развитието на информационните и комуникационните технологии в България, и високи технологии и подкрепата му на млади таланти в областта както и за работата му в посока превръщане на София в регионален хъб за иновации на математиката, физиката, програмирането и компютърните науки.
Удостоен със степен Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“ в Сеул, Република Корея.
Удостоен със степен Доктор хонорис кауза на Македонския университет в Солун, Република Гърция.
Удостоен със степен Доктор хонорис кауза на Държавния университет в Баку, Азербайджан.
Почетен Председател на Музея „Приятели на Израел“ в Йерусалим.
Член на Международния център „Низами Ганджави“ в Баку.
Член на Трилатералната Комисия.
Член на Европейския съвет по външна политика.
Владее немски, английски и руски език.
Женен, с три деца.
Хоби: книги, ски, плуване, тенис, колоездене, гмуркане и други.