Пряката демокрация в България рано или късно ще се случи
Президентът излиза по-силен след това странно гласуване в Народното събрание през тази седмица. Именно защото той от ден първи стои на принципна позиция. Народът трябва да бъде чут, пряката демокрация трябва да сработи, включително и в България. Над 570 хиляди българи застанаха с подписите си точно зад тези три въпроса, от които два отпаднаха. Те за съжаление са бламирани. Въпреки това гледаме напред.
Не търся виновни, търся решение. Когато доверието на гражданите в институциите е рекордно ниско, трябва да ги питаме, трябва референдум. Когато гражданите се оплакват, те виждат на място как се правят избори. Политиците се обвиняват един друг за купен вот, манипулиран вот. Трябва решение. Едно такова решение е задължителното гласуване. Когато гражданите ясно и категорично заявяват, че трябва да се гласува за личности, че в парламента трябва да влязат колкото може повече хора, които да имат какво да кажат, да има кой да ги чуе, да се ползват с висока степен на обществено доверие, тогава трябва референдум по това дали част от народните избраници да се избират по мажоритарен път. Аз давам решение, надявам се и повече политици да направят същото. (…)
Не търся удобни извинения кой какво е сбъркал. За мен важното е нещата да се случват. Все пак сме на прав път. Пряката демокрация в България рано или късно ще се случи. По-добре рано, за това и работя.
Направих две обръщения към народа. Направих две обръщения и към Народното събрание, съответно към 42-то и 43-то Народно събрание. Организирах две години поред политически консултации в Месеца на политическите консултации в президентската институция, където дебатирахме по точно този референдум и по точно тези въпроси. 570 хиляди български граждани си сложиха подписите точно под тези въпроси. Аз се чувствам удовлетворен, че дадох възможност на народа да бъде чут. Това не е моят референдум, това не са моите въпроси, а въпроси, които вълнуват българските граждани. За съжаление два от тях отпаднаха. Все пак референдум ще има на 25 октомври. Въпросът е много смислен, а аз се надявам, че там българските граждани ще покажат тепърва пряката демокрация да намери още повече своята реализация в страната.
За мен по-важно е нещо друго – смисълът на този референдум беше, че личностите трябваше да победят партийната дисциплина. Mоето голямо очакване беше партийната дисциплина да отстъпи на заден план, а напред да излязат ярките позиции на народните представители с аргументи.
Защото когато въведем електронното гласуване ще бъдем по-спокойно, че дори и в България да се надигне вълна на ултрапопулисти, крайни националисти, антиевропейци, антидемократи, ако щете, ще има възможност народът със своя решителен глас да се възпротиви на подобни развития. Разбира се, електронното гласуване е и крачка към бъдещето. В много държави го има, то работи добре. Електронното гласуване е и доказателство, че ние мислим за 1.5 милиона българи извън границите на България. Днес от 1.5 милиона българи извън границите на България гласуват под 10%. Това не е коректно, не е задоволително за мен като президент на всички българи, където и да са те по света. Търся решение.
Електронното гласуване ще се случи, аз съм абсолютно убеден, защото технологиите не ни чакат. Ако вие днес си изгубите мобилния телефон, ще си купите ли аналогов?
Искате ли да се връщате назад във времето? Не. Вървим напред. Бъдещето е на модерните технологии, които позволяват на човека, където и да е по света, да може да гласува, да може да пазарува и да може да се легитимира.
Жалко е, че се правят опити чрез законодателна инициатива да се забави развитието на пряката демокрация в България. Референдум на 25 октомври ще се случи. България прави своите първи крачки към използването на пряката демокрация. (…)
Аз съм убеден, че при едно умно използване от политиците на механизмите и инструментите на пряката демокрация, тогава, когато се инициират референдуми не с популистки подбуди, а с национално отговорен подход по стратегически важни за държавата теми да се пита народът, ще имаме успех. (…)
Не може да има друг победител в съдебната реформа освен народът. Големият проблем днес е, че само 6% от българските граждани са доволни от съдебната система. 94% от българите казват, че има много сериозни проблеми. Те се оплакват от липса или много ниско ниво на справедливост в държавата. Много от тях не вярват, че държавата и нейните институции могат да раздават справедливост. Това е огромен проблем за държавата. Решението е дълбока и всеобхватна реформа. Победителят може да бъде само народът, който да даде своята обективна оценка след време, че системата въздава повече справедливост.
И хората, и, ако щете, инвеститорите, бизнесмените, и нашите международни партньори, много ясно посочват какво работи и какво не работи в системата. Ако щете, кое е лошо и кое е добро.
Никакво разочарование. Аз нямам поводи да бъда разочарован, след като съм чул народа и съм работил за това той да получи възможността политиците да го попитат, а и да се съобразят с неговото мнение. Никакво разочарование. Никакво търсене на виновни. Продължавам да действам по начина, по който досега съм действал – прагматично, добронамерено. Не търся конфликтите – не съм специалист по това. Не търся и удобните извинения. Виждате, че понякога не съм толкова дипломатичен. Но когато е трудно да разрешиш един проблем, ти трябва да го назовеш, понякога и недипломатично, защото ако не го назовеш проблема, той няма как да бъде решен. Криейки проблемите си, ти осъждаш следващото поколение на България да се сблъска с тях в още по-голяма степен – за справка Гърция, но и много други държави. Затова вървим здраво напред. Има много смислена работа за вършене.