Имаме двойно повече бежанци от Обединеното кралство
От Луиза Мейрелеш
Росен Плевнелиев пристигна в Лисабон в неделя и отпътува във вторник, след изпълнението на една натоварена програма, в която не липсваше и среща с предприемачи. Преди това, в петък, българското правителство най-после изпълни поетото през юни пред Кавако Силва обещание, да поиска присъединяването си към Центъра Север – Юг на Европейския съвет, със седалище в Лисабон, който крие риска да бъде закрит, ако не достигне минималния брой членове. Така президентът успя пръв да го огласи в португалската столица.
Въпрос: След посещението на португалския президент в България през юни има ли нови перспективи за бизнес между двете страни?
Росен Плевнелиев: Интересът на португалските предприемачи нарастна с нови проекти и нови фирми, които идват в България. Целта на посещението е и да се даде ясен знак на елита на двете страни. България може да подпомогне португалската икономика на Балканите, а Португалия да стане вход за българските предприемачи в Западна Европа, а също и в Бразилия, Ангола, Мозамбик, Африка и Латинска Америка като цяло. В Португалия вече пристигна първата голяма група български предприемачи. От друга страна, току-що подписахме специален договор за туризма, в рамките на който португалците ще помогнат за подготовката на кадри в България.
Въпрос: България е най-бедната страна в клуба на богатите, както се казва, но има проблеми с корупцията и организираната престъпност.
Росен Плевнелиев: Трябва да вникнем в подробностите. Има корупция в България, както и във всички европейски страни, но България не е най-корумпираната страна. Последните статистики на Европейската сметна палата показват, че липсата на прозрачност и неефективност в България при управлението на държавните средства е от порядъка на 3%. В Италия, Гърция, Испания средното ниво е 15%, в Чешката република – 10%.
Въпрос: А организираната престъпност?
Росен Плевнелиев: Ако погледнем цифрите при така наречената сива икономика, която подхранва престъпността, ще видим, че в България това са 18%, докато средното ниво в ЕС е от порядъка на 14%. Най-големите мрежи за трафик на емигранти са в Турция, Италия, Албания. Не сме съвършени, но работим и имаме резултати.
Въпрос: Колко имигранти е приела България?
Росен Плевнелиев: Четиридесет хиляди през последните три години, двойно повече от това, което Обединеното кралство е склонно да приеме до 2020 година. Ние сме единствената страна в югоизточна Европа, която регистрира всички бежанци. Освен това ги настаняваме, предоставяме им минимално необходимите условия, интегрираме ги – всичко това с много ограничени средства. Много европейски страни не го правят и се ограничават с това да ги препращат към съседни страни.
Въпрос: Не съществува ли явлението ксенофобия и ислямофобия?
Росен Плевнелиев: България е толерантна, с много култури и в процентно съотношение – с най-голямата мюсюлманска общност в Европейския съюз – 9%. В центъра на София се намират най-голямата синагога на Балканите, джамия, католическа църква и друга, православна църква. Културното многообразие действа успешно.
Въпрос: Имате националистически партии, които подкрепят правителството.
Росен Плевнелиев: Националистическата партия Атака (името в превод на португалски е същото), подкрепи предишното правителство, сега е в опозиция. Патриотичният фронт е съставен от две партии, но не е националистично, а патриотично ориентиран. Трябва да разграничаваме патриотизма от национализма, тъй като единственият начин да противостоим на национализма е чрез модерен патриотизъм.
Въпрос: Какво означава това?
Росен Плевнелиев: Демократите, които вярват в ценности и свободи, са патриоти, защото имат положително отношение, обичат страната си, не са против, нито мразят мюсюлманите или другите общности, като това се съчетава със съвременно мислене. България е една от малкото страни, които на последните европейски избори не избраха антиевропеисти. На местните избори от миналата седмица най-много загубиха националистите.
Въпрос: Но така нареченият „Наръчник на бежанеца” твърди, че България е една от страните, която искащите убежище следва да избягват.
Росен Плевнелиев: Тъй като ги регистрираме и, според Дъблинските договорености, накъдето и да се отправят в ЕС, те могат да бъдат върнати в страната, от която са влезли. Ние поемаме риска да ги регистрираме и ако и другите страни го правеха, сега нямаше да имаме такъв хаос.
Въпрос: България иска да се присъедини към зоната Шенген, от която все още не е част.
Росен Плевнелиев: И не е справедливо да не е. Това е грешно политическо решение. Шенген няма нищо общо с политиката, а с факта, дали си готов да изпълняваш изискванията. България е готова и това го признаха и Европейската комисия, и Европейският парламент.
Въпрос: Решението се взима с консенсус. Кои страни са против?
Росен Плевнелиев: Холандия, в продължение на пет години, с извинението чрез собствените й националистически сили в парламента. Напоследък Германия даде знак, че иска да забави малко, поради миграционните проблеми.
Въпрос: Ще се кандидатирате ли отново за втори мандат?
Росен Плевнелиев: Твърде рано е да се каже, изборите са чак през октомври. Като му дойде времето, ще го кажа на моя народ.
Въпрос: Българското правителство е съставено от две партии и от един блок, който обединява пет партии. Как действа това?
Росен Плевнелиев: Взехме си поука от 2013-14 година, когато българският политически елит създаде голяма нестабилност. За две години имахме пет правителства и три парламента, аз като президент бях изоставен от политическия елит. Беше много трудно, но през 2014 година, след предсрочните избори, успяхме да формираме стабилно правителство, което провежда реформи, с растяща икономика. Успяхме да създадем обща основа между партиите около целите на стабилността, реформата на правосъдието, здравеопазването, енергетиката и управлението на фондовете. Във всичко останало всяка партия може да отстоява своята програма.
Въпрос: Имат ли програма минимум?
Росен Плевнелиев: Имаме ясна програма за това, какво трябва да се прави и партиите я изпълняват. Те се боят да не докарат нестабилност в страната, тъй като видяха, какво се случи.
Как се управляват седем партии плюс две
За две години България има 5 правителства и 3 парламента. Сега в правителството са 7 партии, а две го подкрепят отвън
Има любопитни неща и това е едно от тях. Кавако Силва отлага три години официалното си посещение в България – страна, в която никога не е ходил – поради политическата нестабилност, царяща в нея, с правителства едно след друго, които се задържат не повече от няколко месеца и които предизвикаха два пъти предсрочни избори. Най-после, при едно консолидирано ново правителство от ноември миналата година, президентът отиде на официално посещение в страната през месец юни, придружен от около тридесет предприемачи. Програмата му беше предимно икономическа.
Тази седмица – по ирония на съдбата – в Лисабон пристигна на официално посещение Росен Плевнелиев, президент на България от 2012 година. Това посещение стана навръх голяма политическа криза, между въвеждането във функции и предизвестеното падане на новото правителство. В публичните си изявления той каза, че идва „в особен момент” и докато обясняваше случилото се в страната му, отправи следното послание: „трябва да има определена степен на стабилност, тъй като в противен случай няма инвестиции и се потапяме в нови проблеми”.
Росен Плевнелиев, инженер и предприемач, станал президент през 2012 година, след като беше най-популярният министър в предишното правителство на сегашния премиер Бойко Борисол (2009-2013 год.), част от партията с най-много гласове ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България, дясно-центристка) и знае, за какво говори. През 2013-2014 година изпитва на гърба си, какво е да си начело на една страна в политическа конвулсия, до степен да разкаже пред Ешпресо: „бях изоставен от политическия елит”.
За да разбие блокадата, развива няколко инициативи, сред които така наречения „Диалог с гражданите”, където в дискусии, организирани в различни градове, се стреми да достигне до гражданското общество с послание: „Ако политическите лидери не ви чуват, президентът ви чува, българската държава е с вас, дори и в тези трудни времена”. Пазарната икономика, свободата на изразяване и съдебната система бяха темите, подложени на обсъждане, заключенията от което бяха предоставени на партиите в парламента.
На изборите през октомври 2014 год. ГЕРБ побеждава без мнозинство. „Учим се от грешките”, повтаря Плевнелиев. Консенсусът около „Декларацията за програма на правителството” най-после обединява подкрепата на два блока и две партии, въпреки че един от блоковете (Патриотичен фронт, съставен от две партии), оказва единствено парламентарна подкрепа, след като лидерът на Европейската народна партия (ЕНП) не препоръчва тяхното участие в правителството, тъй като ги счита за националисти. Другите сили са Реформаторският блок (обединява пет малки дясно-центристки партии) и АБВ (Алтернатива за българско възраждане, отцепила се от СП) и ГЕРБ.