Въпрос: Господин Президент, благодарим, че се срещнахте с нас, благодарим Ви, че подкрепяте страната ни в такъв труден момент. Научих, че български президент не е идвал в Украйна от 12 години. Защо чакахте толкова дълго?
Росен Плевнелиев: Това е голяма грешка, която няма да повторим. България и Украйна са много близки – нашето приятелство е устояло на изпитанията на времето и има вековна история. Първите религиозни книги са донесени на Украйна от България още през 10-и век; през 1877-78 г. украински войници загинаха за Освобождението на България в Руско-турската война - ние никога няма да забравим тази жертва и ще сме вечно благодарни. Двете ни страни са свързани, ние сме обединени. Българите и украинците са обединени от желанието мирът, демокрацията и човешките права за свобода да бъдат поставени над всичко, те искат върховенство на закона и правила, важащи за всички. Така че имаме много работа и затова ви обещавам – нашата връзка ще се задълбочи и партньорството ни ще се засили.
Въпрос: Каква е главната причина за посещението Ви? Какво искате да постигнете с него?
Росен Плевнелиев: Най-важното е посланието ни за приятелство и солидарност към украинския народ, който преминава през трудна икономическа криза и преживява война. Сепаратистите се опитват да разделят вашата територия, а голяма сила като Руската федерация незаконно анексира части от страната.
Ние подкрепяме със сърцата и умовете си суверенитета и териториалната цялост на Украйна. България няма да признае никога незаконните действия на Русия и окупацията на Крим от Руската федерация. За нас, българите, и за всички европейци, Крим е Украйна, а Украйна е Европа.
С посещението си желаем да покажем, че заедно сме по-силни и искаме да помогнем да Украйна по европейския й път. Ще работим за либерализацията на визовия режим, защото искаме украинците да пътуват колкото се може по-скоро до Европа, до България без никакви граници и без визови ограничения. Ще се обединим за сближаването на Украйна и България и на Украйна и Европа.
Въпрос: Имате ли конкретни планове за проекти в Украйна, може би в сферата на икономиката?
Росен Плевнелиев: В Украйна работят 200 предприятия с участие на български капитал. Наши фирми развиват дейност в области като обработката на масла, промишлеността, производството на хранителни стоки, в сферите на информационните и комуникационни технологии и туризма. Но не само икономиката, а културният обмен и обменът на хора са много важни за нас. Въпреки че българските фирми вече инвестират в Украйна, ние се надяваме да постигнем повече. Наши компании откриха работни места, работят и произвеждат в Украйна. Амбицията ни е да засилим тези процеси. С тази цел се срещнах и с представители на украинския бизнес – посетих Търговско- промишлената палата на Украйна и подкрепих възможностите за сближаване на украинския и българския народ, възможностите за съвместен бизнес и задълбочаване на връзките. Друга наша цел е да подобрим транспортните връзки - с президента Петро Порошенко се договорихме да модернизираме пътя между Румъния и България, което ще засили туризма.
Въпрос: Как ще се случи това?
Росен Плевнелиев: Съгласихме се, че България, Румъния и Украйна ще търсят заедно възможности да реновират тази транспортна връзка, за да процъфти туризмът.
Въпрос: Коя страна ще поеме финансирането - България или Украйна…?
Росен Плевнелиев: Финансирането трябва да е общо – в него трябва да участват освен нас и румънските ни партньори. За да ускорим проекта за модернизация, заинтересованите страни трябва да се срещнем след встъпването в длъжност на полския президент.
България е готова да инвестира също така и в подобрението на фериботната връзка между Варна и Иличовск. Днес най-добрата фериботна връзка, която обслужва Черно море, е българска и се използва за доставки на грузинските пристанища на Поти и Батуми. Ние видяхме, че двустранната търговия между България и Грузия значително се подобри през последната година. Амбицията ни е да постигнем подобни резултати и с Украйна.
Въпрос: Има ли финансови параметри за този проект?
Росен Плевнелиев: Разбира се. Целта ни е да се възползваме от стабилността на българските банки, които са ликвидни и работят добре с бизнеса, така че нашите фирми тук, в Украйна, да получат заеми за нови проекти. Говорим за фирми от информационния и комуникационен технологичен сектор, които искат да работят с украински фирми за компютърно програмиране. Както вие, така и ние имаме отлични умения и познания в ИКТ сектора. Искаме да насърчим българските интернет доставчици, които са едни от най-добрите в Европа, да дойдат и да проучат украинския пазар. Целта ни е и българските фармацевтични компании, които са много силни, както и производители на хранителни стоки, да развият бизнес в Украйна.
Имаме възможност да използваме не само българските банки, но и европейските инструменти като например трансграничните програми, Дунавската стратегия, Черноморската стратегия и много други инструменти за трансгранични партньорства, които да ни съединят. Искаме да се възползваме и от възможностите на наскоро основания Европейски енергиен съюз, който ще функционира през следващите години. Благодарение на него можем да обединим газовите и електропреносни мрежи на Украйна, България, Румъния и така да предоставим по-добри услуги.
Въпрос: Позволете ми да Ви попитам за отношенията между България и Русия в енергийния сектор. Например „Южен поток“ – мъртъв ли е, или не?
Росен Плевнелиев: Добър въпрос, но трябва да го зададете на Руското управление, тъй като за момента вероятно само те знаят и никой друг. Виждаме, че „Газпром“ води преговори с нашите турски и гръцки съседи, преговаря със Сърбия, Република Македония, Унгария, Австрия, Германия по различни газови проекти. Виждаме инициирането на много преговори, но честно казано не знаем какво да очакваме. Вярваме, че ситуацията трябва да се промени, защото специално в енергийния сектор трябва да се планира в перспектива, да има доверие в дългосрочен план, като доставчиците предлагат конкурентни цени и от тях се очаква предвидимо поведение, което не предполага прекъсване на газовите доставки или на електричеството по политически причини. Енергията трябва да е просто стока за търгуване, а не оръжие, което да се използва за дестабилизиране на някого. И ние наистина се надяваме руските ни партньори да споделят логиката, че енергийният сектор се ръководи повече от икономично мислене и по-малко от политика. В този сектор трябва да се придържаме към правилата на добрия търговец. Не искаме нищо повече от сключването на добри сделки с дългосрочна перспектива, които да доведат до покупката и транзита на газ на конкурентни цени и при пазарни условия.
По отношение на „Южен поток“ сме в турбулентна обстановка – не знаем нищо за развитието му, не сме получили какъвто и да е било документ в писмен вид от „Газпром“, че проектът ще бъде спрян или продължен… Ако компанията иска да изгради „Южен поток“ през България, страната ни като горд член на Европейския съюз ще каже ясно: „Да, но трябва да е в съответствие с европейските регламенти на Третия Либерализационен Пакет“. Третият европейски либерализационен пакет е силен инструмент, благодарение на който хората, бизнесът, регионите могат да не разчитат само на един газопровод и да разнообразяват източниците на енергия. Вярваме, че принципите на Третия европейски либерализационен пакет ще бъдат отстоявани от всяка държава членка, независимо дали е Гърция, Унгария, или Австрия… Те също трябва да се придържат към европейските правила, както ние българите направихме и доказахме, че сме горди европейци и ще защитим европейските правила и регламенти.
Въпрос: Но това не е много ясно, защото Русия казва, че е спрян, България от своя страна твърди: „Не сме получили в писмен вид какъвто и да е било документ“. На фона на това според медийни публикации Александър Новак, руският енергиен министър, заявява, че българите преговарят с Русия и възнамеряват да продължат „Южен поток“. Можете ли да потвърдите това или не?
Росен Плевнелиев: Каквито и разговори да предстоят, както казах Русия, преговарят с всички, с 10, 15, 20 страни членки – те преговарят с всички, както и с България. Въпреки това, и го казвам много ясно, независимо какви действия се предприемат спрямо България, ние държим на европейските правила и принципите на Третия либерализационен пакет да бъдат спазени. Нещата не стоят така с Турция, например, но България ще продължи да защитава и да има много ясна позиция: да, всеки газопровод, който преминава през територията ни, незвисимо откъде идва може да е от Азербайджан, Русия, Украйна или Словакия, трябва да отговаря на европейските правила и регламенти от Третия либерализационен пакет. За момента Русия не е съгласна с тези принципи, което представлява проблема за нас. Ако те се съгласят с европейските правила и регламенти, ситуацията ще се промени.
Въпрос: Какво мислят българите за Украйна като транзитираща газ страна – когато се водеше войната, България вероятно страда най-много от нея. Какво мислите за това – Украйна добра транзитираща газ страна ли е?
Росен Плевнелиев: Украйна е надеждна и добронамерена страна по отношение на транзита и доставките на газ. Спокойни сме за сътрудничеството и работата. Като президент, съм сигурен, че ако не политиката, а икономиката преобладаваше в процеса на вземане на решения за газа, Украйна нямаше да има конкурент при транзитира на руски газ към Европа. Надяваме се, че ситуацията ще се промени, защото в крайна сметка политиците носят отговорност за решенията си – как харчат и инвестират държавни пари.
Въпрос: Да разбирам, че България не обвинява Украйна за тази война, понеже хората страдаха – ние изчетохме много медийни публикации за това, че вината е на Украйна, а не на Русия.
Росен Плевнелиев: Не, никой в България не мисли, че вината е в Украйна. Ние знаем, че „Газпром“ реши да спре доставките на газ. Да, ние страдахме, изпитахме много трудности понеже в най-студената зима, която сме имали, а бяхме платили на „Газпром“. Имаме договор с „Газпром“, плащаме си и очакваме коректност от насрещната страна. Това не се случи обаче и ние научихме урока от тази криза. Научихме, че трябва да разнообразяваме източниците на газови доставки. Това ще помогне и на Русия - така може да се конкурира на европейският пазар, да подсигури пазарни условия, да се придържа към правилата на добрия търговец, на когото може да се разчита, прилагайки дългосрочен подход. Ние ще продължим да купуваме от Русия, но също така искаме да купуваме и от Азербайджан и други доставчици. Искаме да видим в енергетиката тенденцията, която съществува в телекомуникационния или банков сектор, а именно разнообразие от доставчици. Мисля, че това е начинът всички да сме по-удовлетворени.
Въпрос: Доволна ли е България от присъединяването си е ЕС, имате ли някакви съжаления?
Росен Плевнелиев: Трябва да си дадем ясна сметка къде бяхме и къде сме сега, връщайки се назад в миналото. През 1989 г. комунизмът в България падна – краят дойде с банкрут, заради който нямаше пари дори за пенсии. За разлика от Полша, Чехия, Словакия и Унгария, нашата държава изоставаше – изоставахме назад със седем години и в периода от 1990 до 1997 бяхме в някакъв вид на непрозрачен и неефективен политически процес на вземане на решения, докато не казахме: да, ние искаме да се присъединим към Европа и приватизацията беше много лоша. Първата вълна на приватизация беше много лоша и непродуктивна. Продадохме за нищо огромни държавни активи на избрани от комунистическия елит. И след това последва нов банкрут - през 1997 г. половината български банки се сринаха. Хората излизаха на протест и искаха промяна, истинска промяна този път - това беше нашият „Майдан“. Като резултат постигнахме национално единодушие, че трябва да поемем по европейския път и през 1997 г. започнахме големи реформи, започнахме да вземаме трудни решения. Това беше болезнено, имахме голяма безработица, 300-процентова хиперинфлация, половината банки бяха затворени, заплатите бяха 10 долара на месец, пенсиите бяха 2 долара на месец, пенсионните фондове се „изпариха“, всичко беше на нула. Оттогава обаче предприемаме смели реформи и поехме по дългия път в европейска посока. Само 10 години по-късно България стана горд член на ЕС. Периодът 1997-2007 г. беше белязан от трудни реформи, осъществени заедно с Международния валутен фонд, със Световната банка. Никой друг не беше с нас. Това беше много трудно, но беше правилното решение и поехме по правилния път. Десет години по-късно, когато се присъединихме към ЕС, българският брутен вътрешен продукт се удвои, държавният дълг се понижи от 112 процента до 17 процента от БВП, нивото на безработицата спадна до 6,5 процента. 10 години по-късно чуждестранните инвестиции от нулево равнище достигнаха до 45 милиарда евро. Парите за здравеопазване нараснаха три пъти, за образование три пъти повече спрямо 1997 г., а средствата за земеделие нараснаха 10 пъти. Така че можем да кажем на нашите украински приятели, че европейският път е правилния път.
Въпрос: Хората в Украйна често смятат, че Русия може да даде повече пари и перспективи за държави от (бившия) Източен блок държави, като Украйна. Не мислите ли, че България може да вземе повече от сближаване с Русия повече, отколкото със Запада?
Росен Плевнелиев: Това е много грешно мислене – че някой ще ви даде нещо. Просперитет не може да бъде даден нито от Брюксел, нито от Русия. Вашата собствена демокрация не може да бъде дадена от Брюксел, от Берлин, или от Вашингтон. Процесът трябва да е във вашите собствени ръце. Сигурен съм, че хората в Украйна искат да имат демокрация и правилата да важат за всеки, искат върховенство на закона, а не върховенство на интереси. Единственият начин е демократично развитие, пазарна икономика, европейско развитие, защото ние сме виждали и проверили всичко друго – знаем какво е комунизъм, знаем какво е да не си свободен.
Въпрос: В същото време Вие казвате, че приветствате руския бизнес и руските инвестиции към България. Колко силен е руският бизнес в България?
Росен Плевнелиев: Не е никак силен – Русия е силна в енергийния сектор, но той вече не е чак толкова голяма част от българската икономика. България днес – след 15 години на реформи и на европейско развитие, напълно е реформирала своята икономика. Днес имаме 400 хиляди български фирми – големи или малки, но те търгуват със света, произвеждат в България и произведеното в България носи марката „Произведено в ЕС“. Днес най-големият ни пазар не е Русия, както беше през 1997, когато 92% от българските продукти отиваха за Русия и за държавите от бившия Съветски съюз. Днес най-големият ни пазар е Германия, вторият по големина е Италия, третият е Турция, следват Румъния, Гърция, Китай и едва след тях се нарежда Русия, която сега е фокусирана върху енергийния сектор. Ние казваме, че няма значение кой ще инвестира в България – може да са китайски компании, виетнамски, руски, европейски или американски, който и да е, трябва да се придържа към правилата и регламентите на ЕС. ЕС е различен от това което предлага и ни предлагаше. Европейският съюз е платформа за развитие на всяка нация, Германия и България са еднакво важни в ЕС. ЕС е уникален проект за мир, където всеки е важен и този уникален проект носи самочувствие на всяка държава – това, че може да допринесе стойност на Европейския съюз, че може да допринесе към мира и просперитета в Европа. Надяваме се скоро нашите украински приятели да станат част от това гордо семейство.
Въпрос: Кои са нещата, с които допринасяте за ЕС? Кои са нещата, с които се гордеете – индустрия, фабрики, станахте ли земеделска част от Европа, трябваше ли да разрушите цялата си индустрия, както сме заплашени ние…
Росен Плевнелиев: През 1997 г., когато поехме по европейския си път, вярвахме, че фирмите ни ще фалират, страхувахме се, че не знаем къде отиваме и как ще се конкурираме с Германия, с френската хранителна продукция или с британските финансови услуги? Бяхме изплашени, че ще се провалим, но това беше мисленето ни тогава. С времето се оказа, че страховете ни са безпочвени и днес българските банки са толкова силни и ликвидни, колкото германските, и генерират печалби; днес България произвежда машини и ги продава на Германия; днес България произвежда богат асортимент хранителна продукция, която се реализира на чуждестранните пазари.
Днес в ЕС може да се конкурираш въз основа на правилата на Единния европейски свободен пазар. Днес България търгува свободно, без граници или такси, без никакви препятствия в най-големия пазар на света – европейския. Бяхме изплашени през 1997 г., тогава не знаехме, че ще успеем, но ви казвам, че сме доволни от резултатите, които постигнахме. Българските компании днес са още по-уверени. И отново, ние не сме Германия, и отново, ние не произвеждаме Mercedes и BMW, например, но ние продаваме български продукти и ИКТ-услуги, машини, фармацевтични продукти на Германия. Продаваме на света и светът продава на нас. Сигурен съм, че Украйна има дори по-голям потенциал – това е голяма държава, това е горда нация, това са 45 милиона души, млада и мотивирана нация, която иска да успее. Но не предприемайте реформите заради Брюксел, не подобрявайте демокрацията, защото някой друг ви е казал да го направите – дръжте процеса в собствените си ръце, поемете по вашия собствен път и аз съм сигурен, че украинският път на развитие по европейски ще ви отведе до много добро бъдеще.