Господин Президент разговорът ни започва веднага след Вашата среща с членовете на Председателството на Босна и Херцеговина и с другите официални лица. Кое беше във фокуса на Вашите разговори и какви конкретни резултати можем да очакваме след посещението Ви в Босна и Херцеговина?
Росен Плевнелиев: Голямо е приятелството между Босна и Херцеговина и България. Здрави са основите на нашето сътрудничество. Това поставя една сериозна задача пред политическите лидери от двете страни. Как нещо, което работи толкова добре, да го направим още по-добре. България се гордее, че е първата страна в света, която призна Босна и Херцеговина като независима държава.
Как това конкретно ще се отрази на нашите две страни?
Росен Плевнелиев: Вижте, когато има доверие, когато има истинско приятелство, което е доказано във времето, тогава има и откровен и честен диалог. Тогава се постигат и най-добрите резултати. Освен, че България е първата държава, която призна Босна и Херцеговина, но ето днес моето посещение, дали е случайно или не, но и посещението, което е първо на държавен глава от държава – членка на Европейския съюз, което се случва веднага, след като Европейският съюз активира Споразумението за партньорство и за подкрепа между Европейския съюз и Босна и Херцеговина. И това отново е един специален момент за нас българите. Ние бяхме първите, които бяхме с вас. И сега отново аз съм първият държавен глава.
Разбира се, това приятелство трябва да намери своите конкретни измерения. И това е голямата тема днес – как можем да разширим хоризонта на двустранното сътрудничество, как можем да окуражим на всички нива - между кметове, между министри, между бизнесмени, между туристи, между обикновени хора, приятелството да се обърне в конкретно сътрудничество, сделки, съвместни проекти и още по-голямо приятелство.
Подкрепихте европейския път на Босна и Херцеговина. Ние постигнахме деблокиране на този път, като разбира се пред нашата държава има още много работа. Колко може да научи Босна и Херцеговина от опита на България и преговорите за членство, които успешно завършихте преди 8 години?
Росен Плевнелиев: Можете да научите много от нас. Дано да си даваме сметка какъв беше пътят на България по пътя на европейската интеграция. Ние имахме териториални спорове с Турция. Ние трябваше да затворим четири ядрени блока на атомна централа в Козлодуй. Ние трябваше да решаваме спорове с Гърция и с Румъния. Но всичкото това се изплати многократно. Усилията на България по пътя на реформи за интеграция с Европейския съюз се изплатиха многократно. Мога да дам много примери защо това е така.
Реформите по пътя на европейската интеграция не са, защото Брюксел ги иска, това са вашите собствени реформи – как да създадете пазарна икономика, как да създадете работещи институции, как да създадете регулатори, независимо от национална банка, до енергиен и воден регулатор, които да гарантират, че правилата важат за всички, за да се даде път не на тези с връзките, а на тези, които спазват и успяват по правилата.
България се промени драстично в процеса на интеграция с Европейския съюз. Нашият брутен национален продукт през 1997 г., когато стартирахме нашия път към европейската интеграция, беше три пъти по-малък, отколкото е днес. Парите за образование бяха три пъти по-малко, отколкото са днес. Парите за пенсии бяха четири пъти по-малко, отколкото са днес.
Европа е хоризонт. Европа е платформа. Европа сте вие. Европа е Босна и Херцеговина, вашите реформи, които ще доведат до растеж и до развитие и които ще поставят миналото в една справедлива рамка, но ще обърнат БиХ към бъдещето.
Търговският обмен между Босна и Херцеговина и България през последните години е увеличен с 60% и понастоящем възлиза на около 100 млн. евро, но това дори не е близо до реалния потенциал на двете държави. Кои са областите, които не са достатъчно използвани и върху които е необходимо да фокусираме взаимния интерес?
Росен Плевнелиев: Можем много повече. Това, което постигнахме, е добре като тренд – 60 % ръст, но не е добре като бен. Можем наистина да увеличим многократно двустранния обмен. Днес бяхме като истински приятели в разговорите си с ръководството, максимално прагматични и конкретни. България ще направи така, че българските компании, които вече имат амбициите да инвестират в региона, български инвеститори, които строят не една и две фабрики в Европа и по света, да се фокусират върху нашето общо – Балканите.
Ние виждаме големите перспективи в български фармацевтични компании, български компании, които работят в производството на храни, компании, които са в енергетиката и които строят магистрали и други транспортни и инфраструктурни проекти, наистина да се обърнат със своите амбиции, със своите възможности и със свой капитал към този пазар.
Вижте, достатъчно е човек да се разходи по главната улица на Сараево. Тук световната история е намерила своето феноменално огледало и своята реализация. Това е едно много специално място за Балканите, а Балканите са много специални за света. Балканите са нашият общ дом. Днес ние се обединихме, че можем заедно да бъдем много по-атрактивни за инвеститорите, когато се свържем, когато подобрим институциите, когато стартираме нашите общи проекти. Тогава и светът ще ни повярва. А когато сме разделени, когато ставаме роби и зависими от берлински стени, железни завеси, визови ограничения и ограничения в нашите мозъци, тогава не сме и няма как да бъдем успешни.
Светът очаква от Балканите ясно послание. Заедно ние сме на прав път и заедно ние ще постигнем Балкани, които са мирни и проспериращи. България и Босна и Херцеговина имат много важна роля в това. Между нас няма проблеми. Има огромно доверие, има истинско приятелство. Сега са наред бизнесмените, кметовете, министрите и не само това. Търсим нови измерения на културния обмен, на туристическия обмен.
Туризмът предлага много взаимен потенциал, но за съжаление все още няма директна самолетна линия между Сараево и София. Дали тук в Сараево сте разговаряли по тази тема и дали това може скоро да се промени?
Росен Плевнелиев: Със сигурност, когато се прибера обратно в София, една от първите задачи, които си поставям, е да разговарям с българските компании, които трябва да открият този пазар. Трябва да открият техните възможности в региона, включително изграждането на директна връзка. Нима е нормално да летим между София и Сараево през Виена или през Франкфурт. Нима е нормално за всеки проблем, който имаме, да се обаждаме в Брюксел. Най-логичното, най-естественото е като добри приятели, съседи и партньори да говорим помежду си.
Изключително се гордеем с добрата репутация, с която България разполага тук, с доверието, с добрата комуникация. И аз ви уверявам, че все по-малко ще звъним в Брюксел, а все повече заедно ще решаваме своите проблеми. Тогава и нашият общ дом, Балканите, ще бъде едно специално място, което трасира бъдещето. Да го кажем много ясно – когато оставите някой друг да ви задава дневния ред, някой друг да ви натиска за реформи, някой друг да ви посочва хоризонт за развитие и някой друг да изработва вашите планове, това не работи. Ние трябва да бъдем собственици на нашия собствен процес, на интеграция, на демократично развитие и на икономическо сътрудничество и просперитет.
Това се опитваме да кажем и ние, българите, на нашите приятели тук. Заедно можем много повече. Потенциалът е огромен. Ще го отключим заедно.
Споменахте Балканите и необходимостта от сътрудничество. Отлично познавате ситуацията в този регион. Миналия месец бяхте в Сърбия, преди дни в Хърватия, в Сараево идвате след посещение в Косово. Как оценявате развитието на политическите и икономическите отношения в региона?
Росен Плевнелиев: Балканите днес получават шанс, исторически шанс. Ние можем да променим, ако щете, световния дневен ред. Като държавен глава аз пътувам много по света. И независимо дали съм в Югоизточна Азия, в Близкия изток, в Северна Африка, дали съм в Ню Йорк или в Брюксел, много хора ме питат – как се случва чудото на Балканите, каква е рецептата за успеха. Балканите, които бяха символ на войни, на етнически конфликти, на всякакви драми, Балканите, на които всеки беше срещу всеки, Балканите, на които преди 15 години имахме бомбандировки и сериозни конфликти, Балканите, които днес получават исторически шанс да зададат посоката за развитие, за толерантност, за мирно съществуване между религиите, за икономическо и човешко развитие, което е базирано на европейските ценности, Балканите, които днес могат да погледнат назад за обективен прочит на историята, но заедно всички ние да гледаме напред, към нашето общо бъдеще.
Уверявам ви, че моментът за всички нас на Балканите е много специален. Ние имаме голям шанс, но можем или да го пропилеем, или да го използваме и осъществим само заедно. Днес светът се тресе от кризи. По статистиката на ООН все повече и повече са конфликтите. През 2014 г. е имало повече кризи, отколкото във всяка друга година в следвоенната история след Втората световна война. И точно в този момент, в който светът се тресе, Балканите могат да бъдат фактор за мир, за толерантност между различните религии, за разбирателство, за човешко и историческо развитие. Нека да не пропуснем този шанс. Ние, българите, подаваме ръка на всички останали и казваме само заедно можем да привлечем фабриките, инвеститорите и световното внимание; само заедно можем да работим за доброто име на Югоизточна Европа и ще стигнем много далеч.
България стана пълноправен член на ЕС през 2007 г., но както и Румъния не е членка на “Шенген”. От Брюксел чуваме критики, че не е направено достатъчно в сферата на борбата срещу организираната престъпност, реформата на правосъдието и борбата с корупцията. Как гледате на тези предизвикателства пред България?
Росен Плевнелиев: Европейската комисия за нас в България е добър партньор. Европейската комисия и България заедно работят, за да се отстранят проблемите. Никой не е перфектен. Днес ние говорим за Шенген, но аз твърдя, че България по един много по-ефективен начин пази външни граници на Европейския съюз спрямо други държави-членки, които са в шенгенското пространство.
Колкото повече работим за процеса на интеграция в Европейския съюз, толкова повече ще откриваме, че Европейският съюз е нас, Брюксел е София, Брюксел е Сараево. Вие ще разбирате Европейския съюз като един доверен партньор, който ще ви посочва проблемите, така както един доктор може да ви помогне да се излекувате, но единствено и само когато вие сте достатъчно честни да споделите с него проблемите си. Ако искате да се излекувате, трябва да имате правилната диагноза. Ако нямаме правилна диагноза, няма лечение, няма оздравяване. Правилната диагноза тук, в Босна и Херцеговина, но и за София означава да не крием проблемите си, да не замитаме проблемите си за следващото поколение. Когато посочите един проблем, вие ще го решите. Когато заметете един проблем, сложете го под масата, отложите за следващото поколение, вие ще го направите много по-голям.
Европейският съюз не е съюз на милиардни еврофондове и съответните правила, по които те се усвояват. Европейският съюз е съюз за мир, уникален, съюз, който е изграден на базата, ако щете, на пепелта, на лекциите, на това, което ние разбрахме след Втората световна война. И след като в продължение на столетия в Европа имаше толкова много войни, се появи този проект за мир. В този проект за мир трябва да разберем, че не екселските таблици с изгубени милиарди от наложени санкции или от по-малко туристи, или от по-малко инвестиции са важни. Интересите са едно, много по-важни са вашите ценности и дали сте готови в труден момент да ги защитавате. Кои сте вие? Вие сте съюз на милиарди или сте съюз на ценности?
Днес Европейският съюз е единен в своята оценка за случилото се в Украйна. За пръв път в следвоенната история на Европа ние видяхме граници в Европа, които бяха подменени със сила. Ние видяхме крещящо нарушаване на върховенството на закона. Спомнете си, че още по времето на Студената война всички ние се събрахме, обединени около Парижките принципи, около Хелзинкския акт, ако щете около Будапещенския меморандум. Това са основополагащи документи в Европа за неприкосновеност на границите, за правото на народите да решават своето бъдеще и за върховенството на закона, а не на интересите.
За съжаление, Русия днес разруши и се противопоставя на основни принципи, които всички заедно създадохме с надеждата за мир, с ясното съзнание, че всеки народ има правото да реши своето бъдеще. Днес Русия идва и казва: нека Москва, Берлин, Брюксел и Вашингтон да се разберат за бъдещето на Украйна. Ние казваме, че украинският народ, в рамките на своята държава, на своите граници, на своята конституция и на свето суверенно право на свободни и честни избори да реши своето бъдеще, има пълното право да вземе своите отговорни решения.
Политиката на велики сили и периферия между тях е вредна. Тя трябва да остане в 20 век. Тази политика предизвика много войни и много кръвопролитие. Европейският съюз е уникален съюз, защото Естония с 1,2 млн. население и Германия с 80 млн. население са равни. Всеки от тях е важен. Европейският съюз е базиран не на интереси, а на ценности, не на отиграването на една или друга криза, а на пълното съгласие и консенсус. И ние вярваме в този съюз за мир и за европейско развитие и желаем Босна и Херцеговина много скоро да се присъедини към него. Понякога това означава да покажем характер. И дано да вярваме в това кои сме ние и какви ценности изповядваме.
Господин Президент нека да се пошегуваме накрая – пазите ли едно място между Белгия и България за Босна и Херцеговина, както неотдавна се пошегува посланика на България в нашата страна?
Росен Плевнелиев: Българският посланик е прекрасен човек. Заставам зад всяка негова дума. Още повече се гордея, че тук можем толкова честно и откровено с доза хумор да си говорим за толкова важни неща. България е много стара държава. Това е един народ, който създаде една от най-старата държавност в Европа. Повече от 1300 години ние сме тук на това място и се надяваме, че сме направили своите изводи, взели своите уроци.
Това, което ние разбрахме, е, че всеки един от нас е слаб и беден, когато е изолиран. И всеки един от нас получава шанс за развитие и просперитет, когато се интегрираме. Искаме това, което ние постигнахме – достойно членство в Европейския съюз и НАТО, за всички останали наши приятели и партньори в Западните Балкани и на Балканите генерално. Защото съзнаваме, че България сама не може да успее да привлича фабрики, инвеститори, България сама не може да строи магистрали, свръхскоростни влакове, електрически и газопроводи. Ние имаме нужда от нашето усещане за нашия общ дом, имаме и големия шанс.
Вие виждате, че днес фабриките се връщат обратно в Америка. Те се връщат обратно и в Европа. По пътя на фабриките, по пътя на инвестициите, по пътя на третата индустриална революция, ако щете по пътя на иновациите си даваме сметка колко социално място са Балканите, колко много талант, колко много красота, колко богатства има в нашия регион, огромен потенциал, който ние не можем да отключим сами.
Затова идваме с ясното послание, че двигателят на европейската интеграция отпушва всеки един от нас. Ние можем заедно да променим Балканите, когато си повярваме, когато заработим заедно, когато се свържем с директни въздушни линии, за да не летим през Виена или през Франкфурт, когато построим нашите магистрали, когато построим нашите свръхбързи влакове, когато направим едно разумно качество на институциите, така че сръбските митници да работят така, както българските, и тук - в Босна и Херцеговина, и оттатък в Хърватска, тогава инвеститорите ще се борят, за да дойдат в нашия регион, в който има много талант, много потенциал.
Но да бъда много честен – историята ни учи, че досега сами сме си пречили. Нека сега сами отключим потенциала си. Европа ще ни помогне много за това.