Няма да допуснем да ни дестабилизират
Това казва в интервю за „Лидове новини“ българският президент Росен Плевнелиев за отношенията с Русия след спирането на проекта за изграждане на газопровода „Южен поток“. Той посети Прага по покана на президента Милош Земан, но има много различно мнение за днешна Русия или за вълната от бежанци от Близкия изток. Българският президент Росен Плевнелиев говори за асиметрични и религиозни конфликти, които бушуват недалеч от границите на страната му.
Веселин Вачков, директор на редакцията на "Лидове новини"
ЛН: Вие сте в Прага в рамките на международния форум в памет на жертвите на Холокоста. Защо приехте поканата на президента Земан? Мнозинство от държавните глави на европейските страни предпочетоха участие във възпоменателната церемония в „Аушвиц“.
Бях благодарен за поканата. Като президент на България имам специална причина за това. страната ми се гордее със своята история, важна част от която е спасяването на българските евреи от депортиране в концлагери през 1943 година. Транспортирането им е било вече подготвено. На това обаче се противопоставя българската общественост, интелектуалци, православната църква, днес бихме казали - гражданското общество. Дори тогавашните депутати са се обявили против премиера и правителството и са успели да предотвратят депортациите.
Вижте, аз произхождам от малко градче в Югозападна България, на границата с Гърция. На сто метра около къщата на дядо ми, където съм роден, имаше както църква, така и джамия и синагога. Толерантността е единственият начин да се противостои на злината и омразата.
ЛН: Съдбата на евреите в съседна Македония обаче е била по-трагична, по-голямата част от тях не са се завърнали. Между България и Македония в тази връзка наскоро се съживи спорът за ролята на България, тъй като територията на днешна Македония тогава е била присъединена към нея. Каква е Вашата позиция?
Никакъв спор не може да има. Фактите са ясни. България е спасила своите граждани от еврейски произход. Не е успяла да направи това с евреите от Северна Гърция и от част и от тогавашна Югославия, които не са имали български паспорти. Дълбоко съжаляваме за тяхната трагична съдба.
ЛН: От Ваши изказвания изглежда, че имате много различно мнение по ключови проблеми на съвременна Европа в сравнение с това на Вашия домакин Милош Земан. Имам предвид положението в Украйна и вълната от бежанци от Близкия изток. Разговаряли ли сте по тези теми?
С президента Земан имаме много добри отношения. Той има своите възгледи и аз имам моите. Не винаги съвпадат, но това е нормално. Във всеки случай, Европа се нуждае от единомислие и вярвам, че в демократична дискусия ще постигнем това.
ЛН: Ще Ви цитирам. "Фактите показват, че днес ние си имаме работа с националистическа, агресивна държава, при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник." Това казахте миналата година пред германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и държавата, която имахте предвид, е Русия. Продължавате ли да държите на това изказване?
За съжаление, не виждам причина да променя това свое мнение. Бих се радвал много Русия да се върне на пътя на партньорството, диалога и доверието. Много европейски лидери са обезпокоени, че вместо това, тя се затваря в себе си и не спазва основни принципи. Преди всичко този, че в Европа границите не могат да бъдат променяни със сила. Какво послание излъчва тя като велика сила? Щом някой е по-слаб, можем да му отнемем част от територията?! Това е един подход от миналото и там би трябвало да остане.
Трябва обаче да правим разлика между Кремъл и Русия. Кремъл е този, който днес не спазва нормите на международното право. Кремъл е днес - за съжаление - символ на агресия и националистически подход. Русия и руският народ, напротив, са дали на света много положителни неща и вярвам, че така и ще продължава и занапред.
ЛН: Имате ли чувството, че България е застрашена от Русия?
Много държави, включително САЩ, днес пренаписват стратегии за сигурност и дописват нови глави за т. нар. „хибридна война“, за неконвенционални и асиметрични конфликти. безпокои ни това, че наблюдаваме елементи на такива конфликти недалеч от нашите граници. България не е в пряка опасност, но можем да си направим изводите от това, което виждаме в Грузия, Нагорни Карабах и сега в Украйна. Като член на НАТО, изхождаме от отбранителната доктрина, което обаче не означава, че ще допуснем да ни обезсилват и дестабилизират. Всички тези "иновации " във воденето на конфликти, каквито са пропагандата, насърчаването на екстремистки движения, религиозното и икономическото дестабилизиране, ни подсказват да бъдем много предпазливи и да действаме превантивно.
ЛН: Президентът Путин обяви прекратяването на проекта за изграждане на газопровода „Южен поток“ и преориентиране на руския газ през Турция. Разбирате ли това като елемент на неконвенционален конфликт?
Ние желаем Русия да е наш партньор и да се държи с нас като с партньор. Нека обаче да погледнем детайлите около „Южен поток“. Партньорът би постъпил така – би ви изпратил писмо, с което ясно да ви информира за плановете си. Русия не направи това. До днес не сме получили официална информация, че изграждането на „Южен поток“ се прекратява. Разполагаме само с публичното изявление на президента Путин. Още повече, изглежда, че изказването е било много емоционално. Във всеки случай, то предизвика много спекулации и въпроси.
ЛН: Допускате ли в такъв случай възможността „Южен поток“ някога да бъде изграден?
Не изключваме никакъв вариант, защото не сме получили официалното становище на руската страна. Българското правителство продължава подготвителните работи, предполагаме, че проектът дори ще получи всички разрешения за строеж. Но българската позиция е ясна, проектът не може да бъде осъществен, ако не изпълнява изискванията на законодателството на ЕС.
ЛН: България обаче е зависима от руския газ. Какво предстои? Очаквате ли някакви компенсации от страна на ЕС?
ЕС трябва да застава зад всички, които се стремят към по-добра взаимосвързаност, общ енергиен пазар и сигурност на доставките. Очакваме, че много скоро ще бъдат подкрепени нашите усилия за диверсификация и, в частност, за изграждане на газова връзка между Гърция и България до края на 2016 г. За нас това е стратегически въпрос. Искаме да я финансираме със средствата от европейските фондове за България. С други думи, не искаме допълнителни пари.
Спрямо Русия оставяме отворени врати. Руските инвестиции са добре дошли, но при условие, че спазват законодателството на ЕС. Не искаме през тази врата да навлезе дестабилизация. По същия начин гледаме на положението в страните от западните Балкани, не бива да допуснем и тяхното дестабилизиране. Например Македония има пълното право да започне процес, който да донесе дата на присъединяването й към ЕС. В същото време сме категорични в това, че не можем да допуснем да бъде манипулирана историята, защото това противоречи на ценностите на Съюза. За всичко друго е възможно да се преговаря.
ЛН: Друга тема, за която вероятно няма да постигнете съгласие с президента Земан, е интегрирането на бежанците от Сирия. Чешкото правителство реши, че ще приеме петнадесет сирийски семейства. В България има няколко хиляди бежанци. Как се подготвяте за пролетта, когато се очакват още бежанци? Телената ограда, която вече се изгражда на границата с Турция, решение ли е?
България регистрира общо около 17 хиляди бежанци. Приблизително половина от тези хора са с неизяснен статут, другите вече получиха статут на бежанци. Има и такива, които след това заминаха за други страни. Освен това, хиляди се опитват да преминат границата. Имаме 240 км граница с Турция, където бежанците вече са два милиона. Трябва да кажа, че по време на бежанската вълна през 2013 г. първоначално срещнахме големи трудности. Сега обаче решаваме проблемите по-ефективно отколкото други европейски държави.
ЛН: Какво означава това?
Предлагаме на бежанците прилични базисни условия. В нашата история това не е първото масово преселение. България е преживяла няколко, особено в началото на ХХ век. Винаги сме били в състояние да приемем бежанците и да ги интегрираме. Стремим се да се отнасяме хуманно към тези, които бягат от терора. Това обаче трябва да е общоевропейски приоритет. Заедно с Гърция, Италия и други страни работим за възприемането на общ европейски подход. Нашето оръжие е интеграцията.
ЛН: България действително ли ще интегрира бежанците, или по-скоро ще служи за транзитна станция към по-богатото ядро на Съюза?
Правим всичко за интеграцията, но това не е лесно. Част от бежанците не желаят да участват в българските образователни програми. „Ще получим статут на бежанци и ще отпътуваме на Запад“, казват те. Въпреки това им предлагаме програми, изпращаме им учители.
ЛН: Какво тогава според Вас трябва да направят европейските страни, включително Чехия, които се колебаят дали да приемат бежанци?
Препоръчвам да отворят сърцата си. Изолацията води до нови конфликти. Можем да бъдем патриоти без да сме националисти.
ЛН: Опасенията от бежанците са свързани със страха от ислямския екстремизъм. Не забелязвате ли „внос на джихадизъм“?
Не сме имунизирани. Наскоро започна съдебен процес срещу няколко ислямски духовници, за които има подозрения, че са проповядвали екстремистки идеи. Не мога повече да коментирам този случай, той е в ръцете на независимата съдебна власт. Историята обаче ни учи да живеем заедно в мир. България и Франция са европейските страни с най-висок процент мюсюлманско население, в размер на 8 до 10%. Нивото на интеграцията у нас е много високо. В страната има хиляди населени места, където мюсюлмани и християни живеят заедно. Миналата година бях домакин на вечеря-ифтар по случай мюсюлманския празник рамазан. Седях заедно с Българския патриарх и Главния мюфтия, с представители на българските евреи, арменци и други малцинства – и всички отбелязахме празника на мюсюлманите. Това е правилният път.
ЛН: Как ситуацията с тероризма и бежанците ще се отрази на стремежа на България да влезе в Шенген?
Внимателно следим положението по границите заедно със специализираните служби на европейските партньори. Твърдя, че вършим своята работа много ефективно, чувам само похвали. И поради това очаквам, че скоро ще бъде взето политическо решение България да бъде приета в Шенген. Много сме благодарни на Чехия, която винаги ни е подкрепяла по този въпрос.
ЛН: В безпроблемните като цяло чешко-български отношения има една спорна тема – проблемите на чешките енергоразпределителни дружества ЧЕЗ и Енерго-Про, срещу които дори имаше улични протести. Чешките инвестиции в България в безопасност ли са?
Първо трябва да кажа, че отношенията между България и Чехия са извънредно дълбоки. Никога няма да забравим, че сред основоположниците на индустрията, сред първите учители или художници на съвременна България е имало редица чехи. Икономическото сътрудничество между нас расте – през 2014 г. стокообменът се увеличи с 12% на почти 900 млн. евро. ЧЕЗ, разбира се, е стратегически инвеститор за България. Категорично съм против политизиране и популизъм. ЧЕЗ е част от решенията за българската енергетика, която се намира в сложна ситуация. Но не заради чуждестранните инвеститори, а заради неправилни решения в миналото. Трябва да сме честни със себе си. Това е и моят призив към нашите гръцки приятели. Не се оправдавайте с т.нар. „Тройка“ /ЕК, ЕЦБ и МВФ – бел.ред/. Покажете за какво сте похарчили 350 млд. евро и с каква ефективност! Българските политици трябва също да дискутират откровено въпросите на енергетиката. Защо е в такова състояние, кой е решавал? Брюксел? Не. Трябва да поемем своята отговорност. ЧЕЗ не е виновник за проблемите на българската енергетика. Инвеститорите очакват, че регулаторът функционира, че решенията на политиците и институциите са предвидими. Това трябва да гарантираме.
Росен Плевнелиев /50/
Завършва информатика, след 1990 г. изгражда голяма строителна фирма с дейности в Германия и България. През 2009 г. става министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на дясноцентристкото движение ГЕРБ. Като кандидат на същото движение печели преките президентски избори през 2011 г.
България
През последните месеци се озова в центъра на дипломатическото внимание, т.к. на нейна територия се пресякоха няколко ключови международни теми: отношенията на Запада с Русия, изграждането на газопроводи, бежанската вълна и ислямският тероризъм. Само през м. януари столицата София посетиха един след друг американският държавен секретар Джон Кери, неговият британски колега Филип Хамънд, шефът на НАТО Йенс Столтенберг.